Евелина Милтенова, председател на УС на БАДДПО, пред ФАКТИ: Към момента преобладава интерес към динамичните подфондове за втората пенсия

Промяната във втория пенсионен стълб поставя хората пред избор – в кой подфонд да бъдат управлявани натрупаните им средства. Към момента интересът е насочен най-вече към динамичните подфондове, но активността остава умерена. Причината е, че изборът не е задължителен – ако човек не предприеме действие, ще бъде разпределен според възрастта си. Какво трябва да знаят осигурените преди 30 ноември, има ли риск динамичният подфонд да превърне пенсионните спестявания в „залог“ и как трябва да се реагира при спадове на финансовите пазари? Защо възрастта трябва да определя инвестиционния риск и какъв е международният опит с мултифондовете? Пред ФАКТИ говори Евелина Милтенова, председател на Управителния съвет на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО).

- Г-жо Милтенова, каква е активността до този момент – колко хора вече са предприели действие по прехвърляне на партидата си по втората пенсия към подфонд и има ли изобщо интерес?
- Интерес има, но бих казала, че на този етап активността е по-скоро умерена – и това не ме изненадва. Причината е много проста: човекът не е поставен пред ситуация „или избираш нещо, или губиш нещо“. Ако човек не направи активен избор, законът има разумно решение и го насочва към подфонд според възрастта му.
Затова част от хората очевидно казват: „Това, което законът предвижда за моята възраст, ми е подходящо и няма нужда да правя допълнителна стъпка“. Именно така коментирахме и първите наблюдения от кампанията.

Към момента не бих цитирала конкретна обща цифра, докато нямаме окончателно консолидирани данни от всички дружества – преобладава интерес към динамичните подфондове.

Интерес има, активността засега е умерена и това е напълно логично. Изборът е право, а не задължение – човекът, който не подаде заявление, не губи нищо и ще бъде разпределен според възрастта си. За мен по-важният показател не е колко заявления ще бъдат подадени на всяка цена, а хората да разберат къде са парите им, колко са натрупали и как ще бъдат управлявани от 1 януари. И тук бих обърнала разговора: за първи път говорим толкова широко за личната пенсионна партида. Само в универсалните фондове става дума за над 4 милиона души. Това само по себе си е много важна възможност за повишаване на финансовата култура.
Най-важното е хората да знаят три неща. Парите във втория стълб са по лична партида, инвестират се и се наследяват. Изборът на подфонд е право, а не задължение. И смисълът на мултифондовете е много прост – когато си млад, времето да работи за теб, а когато пенсията наближи, да пазим това, което вече си натрупал. Избор, време и защита – това е същността на промяната.

- Какво точно трябва да направи човек до 30 ноември?
- Първо бих успокоила хората: 30 ноември е срок за първоначалния активен избор, който иска по-различно разпределение от предвиденото по възраст, не е срок, след който губите пари или права. Ако човек иска сам да избере подфонд, различен от този, в който ще попадне според възрастта си, трябва да се обърне към пенсионното дружество, в което вече се осигурява, и да подаде заявление по образец.
Съветът ми е в три стъпки:
-- проверете къде се осигурявате;
-- вижте какво сте натрупали;
-- поговорете с пенсионното си дружество
Едва след това решете дали искате различен вариант от този, който законът така или иначе предвижда за вашата възраст. Различните дружества предлагат и различни канали – офис, посредник, а при някои и електронен клиентски портал. Например някои позволяват избор и онлайн или чрез собствени апликации/портали.

Първо информация, после избор – не обратното.

Не губите нито парите, нито правата си, ако пропуснете. Ще бъдете разпределен според възрастта, но след 12 месеца ще имате отново възможност за избор и на подфонд, и на пенсионна компания.

- Колко хора реално разбират какво е динамичен, балансиран и консервативен подфонд?
- Не е необходимо всеки да стане финансов експерт. Ако започнем да обясняваме с акции, облигации, волатилност и проценти, ще загубим хората. Хората не се налага да избират къде да се инвестира - дружествата го правят вместо тях, с добре диверсифицирани инвестиции. Осигурените избират подфонд.

- Кое е по-опасно – да избереш погрешно или да не избереш?
- Тук бих казала нещо, което на пръв поглед може да звучи странно: по-опасно е да направиш прибързан избор, който не разбираш, отколкото да не направиш активен избор.
Защото ако не направите нищо, системата не ви оставя без решение. Законът прилага т.нар. инвестиране съобразно жизнения цикъл:
-- до 50 години – динамичен подфонд;
-- след 50 до три години преди пенсионната възраст – балансиран;
-- последните три години до пенсия – консервативен
Тоест липсата на заявление не е „грешка“. Това е избор да се следва автоматичният възрастов модел. Истинската грешка би била например човек с няколко години до пенсия да преследва последната добра доходност на пазарите само защото я е видял в реклама или в новините. Пенсионното спестяване не е състезание кой ще познае какво ще направи борсата следващия месец.
Важно е вашите читатели да знаят, че изборът е право, не задължение и при липса на избор човек не губи нито средства, нито права.
Съветваме хората първо да се информират и после да решат дали възрастовият модел им е подходящ.

- Какво показва опитът на Хърватия, Балтийските държави и Чили?
- Най-важният международен урок при тези държави и особено в близката до нас Хърватия е, че при пенсионното инвестиране възрастта има значение. Подобни са и изричните препоръки на ОИСР. Хърватия също работи с категории пенсионни фондове A, B и C от 2015 г, с различен инвестиционен риск. Хърватският регулатор поддържа трите категории и този модел работи от години и съвсем успешно. Имахме шанса да почерпим добър опит от тях и дори да настроим нашите промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) за мултифондовете така, че да не допуснем техни отчетени слабости.
Различните страни възприемат собствени подходи. Някои намаляват риска много по-рано, други отчетоха грешка от либерализация на тегленията от втория стълб, защото част от средствата на осигурените отидоха основно за текущо потребление и погасяване на потребителски дългове, освен това вдигнаха и инфлационните нива. Това не трябва да се допуска и поради риска от драстично намаляване на бъдещите пенсионни спестявания и ефекта върху бъдещите разходи на бюджета. Примерите показват защо на пенсионните спестявания трябва да се гледа с хоризонт от десетилетия и да се инвестира систематично, а не като обикновена спестовна сметка.
Важно е, че държавите са различни, но урокът е един – младият човек има време да носи повече инвестиционен риск, а с наближаване на пенсията този риск трябва да намалява. Мултифондовата система не е български експеримент – българското решение стъпва върху международно утвърдена логика на следване на инвестирането съобразно възрастта.

- Какво реално може да промени мултифондът в бъдещата пенсия?
- Това според мен е сърцето на реформата. Досега 25-годишният и 60-годишният човек на практика бяха в един инвестиционен модел. Но те имат напълно различен ресурс – времето. 25-годишният има 40 години, през които могат да се случат няколко кризи и няколко възстановявания. За него прекалено предпазливото инвестиране също носи риск – парите му да не растат достатъчно и инфлацията постепенно да изяжда покупателната им стойност. 60-годишният човек няма този хоризонт. При него една голяма криза непосредствено преди пенсия може да бъде много по-болезнена. Затова стратегията постепенно става по-защитна.
Това не означава, че можем днес да обещаем на някого пенсия от определена сума. Можем да кажем друго: ако дългият хоризонт се използва по-ефективно, има по-добра възможност да се натрупа по-голям капитал. А по-големият натрупан ресурс по партидите при равни други условия означава по-висока бъдеща пенсия.
Промяната с подфондове с различен инвестиционен риск не може да обещае голяма пенсия. Той дава по-добра възможност времето да работи за младия човек и натрупаното да бъде защитавано, когато пенсията наближи.

- Динамичен фонд – не превръщаме ли пенсията в залог?
- Категорично не. Зная, че има подобни твърдения, но те само подвеждат хората и излишно събуждат у тях страхове, които в крайна сметка ще ги ощетят финансово. Популизъм е пенсионното инвестиране да се представя като игра на „черно тото“. В пенсионните фондове работят квалифицирани специалисти, които знаят какво правят - не се залага на една акция, една компания или една държава. Портфейлът е диверсифициран и работи при сериозни законови ограничения и надзор. Самите пенсионни дружества имат интерес да работят така, че да докарат най-висока доходност за клиентите си - затова хората могат да са спокойни за спестяванията си.

- Достатъчно сериозна ли е информационната кампания?
- Това е огромна комуникационна задача, защото говорим за над четири милиона души само в универсалните фондове. Пенсионните дружества вече информират своите клиенти чрез сайтове, офиси, електронни канали, посредници и собствени кампании. Членовете на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) сме активни и тук е мястото да благодаря на медиите, които осъзнават своята важна обществена роля и ни предоставят трибуна, за да информираме техните зрители, слушатели, читатели.

- Преди година говорихте за 5 млрд. лева доходност – каква е реалната картина сега?
- Тук бих актуализирала въпроса, защото 5 млрд. лв. е вече по-старо число. През август БАДДПО публикува, че за последните три години и половина общата доходност е 3,4 млрд. евро, като само за първото полугодие на 2026 г. тя е 584 млн. евро. Много е важно да отбележа, че това не е печалба за дружествата, а доходност, разпределена по личните партиди на всички осигурени.

- Няма ли хората да започнат да местят парите си според пазара?
- Това е много важен риск и тук ролята ни е да сме абсолютно ясни: пенсионният подфонд не трябва да се сменя според новините от последната седмица. Това, че човек има право да променя избора си, не означава, че е разумно непрекъснато да го прави. Ако пазарите паднат и човек от страх премине от динамичен в консервативен фонд, той може просто да превърне временния спад в реално реализирана загуба. Когато пазарите се възстановят, може отново да влезе твърде късно. Това е класическата грешка „продавам ниско, купувам високо“.